Олимпийският пламък Олимпийския огън е практика продължила още от времето на първите Олимпийски игри в древността. В Олимпия (Гърция) огънят се е запалвал от слънцето и е продължавал да гори до края на игрите. В модерните олимпийски игри пламък се появява за пръв път в Олимпиадата през 1928 г., проведени в Амстердам. Сам по себе си огънят представлява чистота и стремеж към съвършенство. През 1836 г. олимпийският организационен комитет решава огънят да се пали след ритуал, подобен на този правен в Древна Елада. Определено е ритуалът да се извършва в Олимпия, от жени облечени в бели роби по подобие на древните гърци, а огънят да се пали чрез огледало и с помощта на слънчевите лъчи. След това факлата с олимпийския огън да се предава от маратонец на маратонец, като се започва от Олимпия, за да се стигне до олимпийския стадион в града, който е домакин на игрите. Факлата с пламъка днес символизира приемствеността с първите Олимпийски игри в Древна Гърция.

Олимпийският химн Химнът се изпълнява, когато се издига флагът с преплетените пръстени по време на откриването по откриването. Той е композиран от Спирос Самарас, а текстът е дело на Костис Паламас. За пръв път олимпийският химн е изпълнен през 1896 г. на игрите в Атина, но не е признат за официален до 1957 г.