Девизът
“По-бързо, по-високо, по-силно” (“Цитиус,
алтиус, фортиус”), изречен от отец Дидон през 1895 г. По-късно Пиер де
Кубертен възприема думите за девиз на олимпийското движение.
Знамето
Знамето представлява бяло поле, на което е
изобразена емблемата с петте олимпийски кръга. То се развява за първи
път през 1914 г. в Париж по случай 20-годишнината от възраждането на
игрите. След 1920 г. то присъства на всички олимпиади. Символът
тържествено се издига в деня на откриването на форума. По време на
закриването кметът на града домакин връща знамето на президента на МОК.
Олимпиец № 1 пък го връчва на “градоначалника” на следващите игри, а
символът на олимпизма се съхранява в кметството.
Клетва
За първи път олимпийската клетва се
произнася в Антверпен през 1920 г. Изрича я състезателят по водна топка и
фехтовка от страната докамин Виктор Буен по време на официалното
откриване. Той е придружаван и от знаменосец с националното знаме: "От
името на всички спортисти обещавам, че ще се представим като лоялни
състезатели, които уважават правилниците и ще участват с рицарски дух за
славата на спорта и за честта на нашите отбори."
В “Мексико '68” аналогична клетва произнасят и съдиите.
Огънят
Огънят
се запалва от слънчевите лъчи в Древна Олимпия (Гърция). След това
започва факелното шествие, което преминава през планини, реки, морета и
океани. Пламъкът се пренася с автомобили, мотоциклети, самолети,
параходи, дори бе изстрелян в Космоса - “Атланта '96”. А
транспортирането му става в специални лампи, изработени от желязо,
стомана и стъкло. Факелът се носи не само от именити спортисти, но и от
изявени личности на страната, през която преминава шествието. В деня на
откриването огънят тържествено се запалва на Олимпийския стадион и той
гори до края на игрите. Ритуалът се изпълнява от 1936 г
